KАБ - Регионална колегия Пловдив
Карта на сайта

Есе на арх. Димка Танева

Есе:

арх. Димка Танева

Публикувано от РК Пловдив

Тема::

Архитектура

 

Заложеното в мен от ранно детство силно влечение към всички видове изкуства, ритъма на танца, музиката, театъра и живописта определиха срещата ми с едно друго голямо изкуство-архитектурата.

Напускайки университетската скамейка, като млад архитект, през 1950г. постъпих на работа в ТПО гр. Пловдив.Тогава започна истинския унивеситет. Трябваше на практика да се прилага и използва всичко научено свързано с професията ми. Чувствах се объркана. Всичко беше толкова различно от училището. Страх, безпокойство и несигурност ме съпътстваха. За щастие попаднах в колектив от опитни професионалисти и прекрасни хора като: арх. Хр. Пеев, арх. Желязко Стойков, арх. Н. Овчаров, арх. П. Моравенов, арх. Стоян Маевски и др., които с много внимание и деликатност ме подкрепяха. Моята дълбока благодарност и поклон към тях. От арх. Стойков научих отново за стойността на детайла и пропорциите, но вече в реалност. От него научих как да си служа с малкото тънко перце, което проскърцваше леко върху пауса и даваше живот на всяка линийка и форма. Така постепенно с цената на много труд, упоритост и амбиция пред мен се разкриваше истината за нея – архитектурата. Ставах все по криична и взискателна към това ,което творех.За да стигнеш до цялата истина за нея е необходима твоята цяла всеотдайност и искреност.

Всяка нова задача за проектиране беше ново предизвикателство. Вземайки част от празното пространство ти трябва да успееш да го подчиниш и да създадеш творба, на която си дал част от себе си. Тази творба е твоя рожба отгледана с много обич с много любов. Създаването на тази рожба започва далече преди да седнеш на чертожната маса. Носиш я навсякъде със себе си. Денем и нощем. Нощите са най-добрите съветници. Тихо е. Във въображението си малко по малко откриваш пътя към нея и сглобяваш частиците и.

Седнал веднъж на чертожната маса с молив в ръка ти си вече неин пленник. Пътят е труден.

Предизвикателството те завладява все повече. Идват моменти на възторг и разочарование. Тръгване и спиране. Напредване и връщане. Желанието да го подчиниш те кара да следваш амбицията си и да създадеш всичко това, което можеш да дадеш.

Дълбоко в мен зрееше чувството, че ще успея. Това усещане ме подкрепяше. Всяка линия, всяка точка и чертичка очакват обич и внимание. Изневериш ли им те ти отговарят със същото. Всяка архитектурна творба трябва да привлича и да буди възхищение у този, за когото е създадена и у този, който я наблюдава. Ако авторът – архитект е успял да влезе в ролята на истински творец, ако е бил искрен давайки всичко ,на което е способен може да се радва на възторга на зрителя. Има моменти, в които всичко започва спонтанно. Вдъхновението те спохожда изведнъж, но има дни на трудности дълго време до като успееш.

Удовлетворението и спокойствието, които настъпват, са наградата за всички усилия и трудности придружавали целия ти творчески път. Това доволство много често е кратко и остава при готовите чертежи преди да стигнат до своя изпълнител.

Горчивина и болка те изпълват когато творбата ти попадне в ръцете на неподходящ изпълнител, който си позволява грубо да се намесва с редица промени в създаденото от теб. Нямаш истинско право да я защитиш.

Достойнството ти на творец е дълбоко засегнато. Кой би си позволил с четка в ръката да променя картината на един живописец? Кой би си позволил с длето в ръката да издялва допълнително пластиката на един скулптор? Кой би си позволил да променя и допълва творбата на един музикант? Никой.

Питам.

Дали вината не е в самите нас? Защо безропотно приемаме това оронване на достойнството и престижа ни?

Защо? Защо не крещим и викаме?  

 

Арх. Димка Танева  

Галерия

Уеб сайт от